I Will Wait For, Summer To Arrive

Лягам си, очите ми, силно противопоставящи се на желанието ми да се затворят, обхождат цялата стая.
Виждам вратата - плътно затворена. Минус двайсет е навън.
Четири червени светещи цифри - 03:26. Черно петно. Тъмнината се е спряла върху отсрещната стена. А, след това малки хоризонтални снопчета светлина проблясват през щорите. Ще се преборят с тях чак на сутринта. А тя е толкова близо. И ето го тавана. За двадесетиседми път - тавана.
Отказвам се. Ставам и си проправям път до слушалките. Пускам музика без да избирам.
Колкото по-силна мога да я понасям, толкова по-ясно ми става, че съня не се навърта наоколо. Минават две три песни и ме обвзема чувство на благодарност, благодарност към причината за среднощното ми бодърстване(каквато и да е тя).
Всяка следваща песен, всеки следващ звук...сякаш за първи път чувам музика. Кара очите ми да се затворят, главата ми изпада в безтегловност, а тялото ми е somewhere over the rainbow..way up high. Наслаждавам се едновременно на тишината и на звука в ушите ми.
Чувството, че никой не знае какво правя в момента, че никой, от сега спящите, утре няма дори да се чуди какво съм правила ме кара да се усмихна доволно.
Музиката започва да става непоносимо силна...